В края на юни закупих един воблер втора употреба от непозната за мен марка и модел. На другия ден естествено отидох да го тествам и още с първото мятане хванах едно щукле към 200 грама. Егати късмета, викам си, при това в този обезрибен гьол. След двайсет минути хванах още едно от същия калибър и се прибрах в нас доволен от покупката.
На следващия ден отидохме с жена ми и с един приятел и неговата приятелка на ресторант близо до язовир, естествено, и съвсем случайно двете въдици се озоваха в багажника. Поръчахме и оставихме жените да си лафят, а ние отидохме да метнем по „Два-три пъти, само за пет минути”. Аз си носех десетина воблера, но сложих Bfreeze short bill-a (това пишеше на корема на воблера). Мятах пет минути и хванах щукле към 100 грама.
На второто хвърляне нещо огромно ми взе и се опита да ми отмъкне пръта от ръцете. Рибата дръпна два-три метра аванс, опитах се да я обърна и да я надигна леко, и видяхме, че е огромна щука, може към четири-пет килограма. Зъбатата се извъртя рязко и прегриза флурокарбона 0,32 мм, с който по принцип ловя кленове. Чудех се за кое ме е яд повече - за воблера или за рибата. И двамата стояхме като истукани, гледахме тъпо, е, аз и псувах като хамалин. Върнах се при жена ми, а тя ме пита да не ми е лошо, че съм бил много пребледнял. Аделин се спука да се смее.
На другия ден отидох пак там и хванах една щука към трите килограма, но нищо общо с онази, която ми удари преди. Вече не ме беше яд за рибата, а само за воблера.
Започнах проучване как и от къде да го купя. В България го нямаше, имаше го в e-bay втора употреба от Япония, но стъпваше доста скъпо с доставката. Писах на стената на вносителя, но до този момент не бяха внасяли точно този модел. Колеги ми предложиха същия модел, но с по-дългата лопатка, него го има у нас. Взех го, той също излезе уловист, но играта не беше същата.
Моделът, който търсех, е разработен от японците специално за руския пазар, а братушките знаят това-онова за спининга. Вносителят обеща да говори с фирмата и да провери дали има налични бройки от този модел, като се ангажира да внесе. Точен мъж, обеща и го изпълни.
След две-три седмици воблерите бяха тук и още на първите два риболова хванах ей това:
Lucky Craft Pointer 65 Short Bill SP цвят Lime Chart
На един от излетите някакъв сладкодумен дядо ме заговори, оказа се, че и той лови на спининг от лодка. На другата сутрин влязохме аз, той и Аделин с неговата лодка и ловихме костури.
воблера е негова ръчна изработка.
Rapala husky jerk 8cm цвят FT
Аз реших да пробвам за нещо по-едро и сложих Salmo slider 7 см цвят HOP. Удари ме нещо много сериозно, почна едно дърпане на аванс, една борба… Щуката е добра, викам им, но се оказа клен около килограм. Всички бяхме изненадани, че кленът е ударил на такава щукарска примамка. Вдигнах гордо клена за снимка с воблера в устата, рибата ми изкочи от ръцете и се метна във водата. Е, останах си без снимка.
След малко успокояване и подигравки от колегите в лодката, старият спинингист почна да ни разказва неговите истории. Едната направо ни втрещи! Разправя дядото, че наскоро намерил една голяма умираща щука до едни храсти с воблер в устата. Това му бил късметлийският, бил хванал на него две щуки по 700-800грама. Извади воблера и ни го показа. Това е твоят воблер, вика Аделин, погледнах го и аз. Ей, вярно! Това си беше моето воблерче. Страшно се зарадвах, къде го намери, бе, човек, как я откри тая риба?
Бай Сандо каза, че намерил щуката на 300-400 метра от там, където ми беше скъсала. Воблерът й бил в гърлото и сменил задната кука, че била почнала да загнива, а на коремната й нямаше нищо. Веднага го питахме колко килограма беше звяра и той каза, че я измерил 2,3-2,4 кг. Лафът, че изпуснатата риба е винаги е най-голяма важеше с пълна сила! Ние бяхме убедени, че рибата беше поне 4 килограма! Както и да е, това не е най-важното. Дядото каза, че я е намерил преди месец-месец и половина, а на мен ми скъса в края на юни. За това време да е свалила 200-300 грама, не повече. Шансът това да се случи е едно на милион, ще пусна тото, честно.
Като видя колко се зарадвахме на примамката, човекът ми я върна, а аз му подарих два чисто нови воблера и една Меpps-ka понеже е фен на въртящите. За финал хванах една щука.
Това беше най-емоционалният риболов в живота ми! Трофеите не са най-важното, пожелавам ви приятни мигове с добри приятели и с въдица в ръка!
P.S. Воблера Lucky Craft B-Freeze SB 65 SP е в рамка за да ми напомня за интересната история.
от многото опит и риболов с него директно го попитах "Какво стана нещо те изяде или ти скъса" , той в типично негов стил, емоционално ми разказа как с мятането го взела една щука и го изяла без грам съчувствие и страх... Аз се посмях малко, защото в рамките на 2-3 месеца го бяха изяли мноооого щуки 
Сън не спал 3-4 дена идва и ми носи 2 ри подарък , същия цвят воблер, след кратко разлавяне вече имам доволно количество снимки на риби с него и не само де. По-късно, ако си намеря кабела на апарата ще кача някоя снимка. Рибарските суеверия и сърца са склонни да вярват в магическите свойства на дадени воблери , макар да има много фактори за това, дали някой воблер работи добре или не. Аз имам коренно различен стил на водене, почти нямам права проводка , преобладава агресивният туйч стил "уклей епилептик" , а при Мишо е предимно права проводка с леки придърпвания или забавяния, факт е обаче , че и за двама ни работи успешно. Е мен щука не ми е кълвала и не ме е изяждала от незапомнени времена, но все пак... 
и на прословутия DUO Tetra Works TOTO, а голяма част от рибите извадих и на воблери моя изработка , по простата причина , че ги правя както ми се иска като игра , цвят и тн. 
